Любимо...
Обичам леката ти утринна усмивка,
когато сънлива едва приплъзвам до вратата.
И погледа обичам ти, когато
ме видиш рошава и някак непозната.
Без думи те приканвам да останеш
и уж отново заспивам на креслото.
Нечии пръсти по лицето ми танцуват
на влюбените ти очи тангото.
И после се изправям бавно, изчезвам и се връщам,
аромата на кафе и шоколад обичам, знаеш.
По-късно пердето дърпам (мрака да пропъдя),
прегръщам те, а ти със слънчевите ми коси играеш.
© Татяна Вълканова All rights reserved.
