Aug 19, 2007, 12:49 AM

Любов

  Poetry
1.1K 0 24


        Сърцето ми
        разбито  от любови  е...
        И въпреки  това - щастлив съм...
        Хлътвах винаги  до дъно -
        без  никакви условия...
        Хвърлях се -
        дори  и  всичко  да  е  само 
 
        Сън...
       

        А колко  истински  любови съм  пропуснал  аз...?!?!?!
        Нестихващи сълзи  горчиви


        ме  застигаха...


        Нощем
        идваха по тъмно

        като  Видения -

        красиви... 
     
        и  около мен
        като огньове  се  извиваха...


        Така  пожара  в  мен
        и  не  посмях да  потуша -
        та  да  не  би  да  угася
        копнежа между  въглените  съскащи...

        Подобно гръмотевица
        се  носи  грохотът  на  Любовта
        в  душата ми...!!!


        И  чувствам 
        как  ще  вляза  през  прозорeца
        да грабна
        тази,

        дето  ме  е 

        чакала...



        Ще  бъда  топъл  дъжд  от  бъдещето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Бачев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...