Jun 27, 2008, 2:15 PM

Любов

  Poetry » Love
1.1K 0 2
 

Ти дойде в живота ми като стихия

и моя свят за миг ти промени.

За мене ти си орисия,

съдба, любов и щастие дори...

 

Любими мой, защо си тъй далече?

Защо съдбата е сурова тъй към мен?

Защо в живота ми просветна лъч

и ме обрече на грешната и страстната любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рая Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любовта е красота миличка!Пожелавам ти я!!!
  • Любовта никога не е грешна ,тя е красива,носи ни радост,остави се на течението и я изживей пък кавото ще да става.........

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...