Да ме убиваш с любовта си,
но без нея да съм нищо.
Да ме боли от прямостта ти,
но за мене да си всичко.
Да бягам от теб,
все за последно да те прегръщам.
"Тръгвам, късмет!" -
но пак тук се връщам.
Любовта не носи щастие,
от реалността те откъсва.
С мечтите повлича те
и на парченца те пръсва.
Тя е за смелите,
готови да са "влюбени".
Едни оцеляват,
а други биват погубени.
Е, аз от кои съм, не зная.
Погубваш ме бавно,
но истински влюбена съм,
ще призная..
© Хоуп All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
