May 16, 2012, 4:35 PM

Любов

  Poetry » Love
1K 0 2

Любовта се спуска тихо от клоните

И се замисли „ДАЛИ ПЪК СЕГА“

Точно в момент – в  миг на стонове

Дали да се мушна в тази глава

 

Дали любовта ще измести страстта

Дали да обичаш – ти искаш сега

Или може това да остава в теб

Строго заключен личен секрет

 

Ум и любов две различни слова

Ни карат да правим много неща

Не съвместими – на кое ще се спрем 

От тебе зависи – не гледай във мен

 

Аз бих избрал за мен любовта

Най-прекрасното нещо е тя на света

Чувства препълнени поглед смутен

Нека остана с теб на времето в плен

 

А ти какво реши – мила моя кажи

При теб ли да дойде или там да седи

Да отвори сърцето ти вечно за мен

Или да се изгуби в сивия ден

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...