Мислех, че мога да те погреба, любов,
че вятърът на времето ще те отвее,
че като сълза от очите ми ще изтечеш,
като усмивка от устните ми ще изчезнеш,
като крадец от мислите ми ще избягаш.
Мислех, но сгреших.
Ти, любов, си силна,
не пожела да ми изневериш.
Не се уплаши от фалшиви думи.
Дори болката не те уби.
Възкръсна и продължаваш да гориш!
© Благовеста Дошева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
