Любов
Ти помниш ли - когато беше млада,
на слънце как светлееха косите-злато,
а в погледа блестеше топла влага
и сгряваше настъпващото лято.
Ръцете ти - по-меки от коприна,
ме галеха със нежните си пръсти.
И от страх да не замина,
пред иконите застинала се кръстеше.
Но аз останах. Цял живот при тебе.
Косите ти от злато да прегръщам,
от нежната ти красота обсебен ...