Любов
Любов
Ти помниш ли - когато беше млада,
на слънце как светлееха косите-злато,
а в погледа блестеше топла влага
и сгряваше настъпващото лято.
Ръцете ти - по-меки от коприна,
ме галеха със нежните си пръсти.
И от страх да не замина,
пред иконите застинала се кръстеше.
Но аз останах. Цял живот при тебе.
Косите ти от злато да прегръщам,
от нежната ти красота обсебен
за някъде все тръгвах, но се връщах.
Сега косите, вече посребрени,
лежат на твойто и на мойто рамо.
Стоим на пейката - един на друг подпрени,
за нашия изминал път говорим двама.
Но скоро ний ще бъдем вече спомен.
Две снимки - залепени във една,
оставили във този свят огромен
следа една - на влюбени сърца.
© Йордан Йорданов All rights reserved.
