DRUGATA
11 results
Говори ми за сърцето си -
как отмерва липсата моя,
как молиш небето си
да ти върне покоя.
Докосни ме отново - ...
как отмерва липсата моя,
как молиш небето си
да ти върне покоя.
Докосни ме отново - ...
1279
4
Разби тишината ми
с най-сладкото проклятие
на очите си.
Изгря в душата ми
и болка, и разпятие ...
с най-сладкото проклятие
на очите си.
Изгря в душата ми
и болка, и разпятие ...
1244
4
Разплакана нощта е
от разголеното рамо на луната,
очите ти разсипани са
в зеленото очакване
на съдбата. ...
от разголеното рамо на луната,
очите ти разсипани са
в зеленото очакване
на съдбата. ...
1434
7
Завръщат се думи изречени
и очи като лунен обков,
сякаш и в мрак разсъблечени,
жадувам ги както изворът зов.
Спомени хладно плуват към мен, ...
и очи като лунен обков,
сякаш и в мрак разсъблечени,
жадувам ги както изворът зов.
Спомени хладно плуват към мен, ...
920
7
Изпепелени утрини
от устни недолюбени
ме поздравяват
в огледалото.
Сама съм ...
от устни недолюбени
ме поздравяват
в огледалото.
Сама съм ...
998
4
Тази сутрин дъждовно облак заплака
над моето утро, унесено в сън.
Изгревът в светлина ме дочака -
капещ по лицето ми тих звън.
Не плачех аз, а небето уморено ...
над моето утро, унесено в сън.
Изгревът в светлина ме дочака -
капещ по лицето ми тих звън.
Не плачех аз, а небето уморено ...
1142
4
Дълго време
беше отново усмихнат
и някак по-сурово
разпънат в мислите ми.
И вятърът, непосилно ...
беше отново усмихнат
и някак по-сурово
разпънат в мислите ми.
И вятърът, непосилно ...
731
7
Още помня първите ни срещи,
ръце, протегнати през мрака,
как тъгата ми твоята среща
и в сладка забрава как утрото чака.
Уж уморени от всички предишни, ...
ръце, протегнати през мрака,
как тъгата ми твоята среща
и в сладка забрава как утрото чака.
Уж уморени от всички предишни, ...
1075
7
Каква ли буря
пак ще ме спохожда,
когато вечерта уморена
пред очите ми звездите положи?
Каква ли песен ...
пак ще ме спохожда,
когато вечерта уморена
пред очите ми звездите положи?
Каква ли песен ...
714
6
Слънцето започна да не топли. Дъждът се превърна от полъх в ледени тръпки. Птичите крила махат щастливо, но за сбогом. Гребените на вълните сред тревите са вече с уморена, пожълтяла окраска. Клоните са все така в гордите си пози, но очите им са натежали и отронват въздишка след въздишка.
Душата ми у ...
Душата ми у ...
1200
2
Минава времето -
къшей от лунна прозявка .
Тичам към тебе
в импулсивна забрава.
На чувствата стремето ...
къшей от лунна прозявка .
Тичам към тебе
в импулсивна забрава.
На чувствата стремето ...
767
6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
