Кафето някой предпочитат го с цигара,
други на раздумка с приятели, душата да гори.
Седим замислени до старата ни автогара,
в сърцето болката не спира да боли.
Какво остава на човек в живота кратък?
посърнали минаваме край хорските сплетни.
Рано или късно ще отидем оттатък,
вечно ще отекват в душите ругатни.
Кафето знаем всички е горчиво,
не може с него нищо да се заличи.
Чувстваме отвътре колко е парливо,
любов, любов в нас дали ще зазвучи? ...