Изплаках си мечтите без сълзи,
обидите преглъщах ядно в душата.
Казвах си напред ще се върви,
дори в сърцето да затвориш ми вратата.
Изплаках и обидите, които ...
Свещ запалена в сърцето ми гори,
душата дава ми любов когато ми е тежко.
Годините. За тях ненужно е да се спори́,
да чувствам, да живея искам по младежко.
Когато някои иска да направи равносметка, ...
Крилете няма как да ми прекършат,
от Божия ръка поставени са те на мен.
Сълзите само с любов ще ми обършат,
от създателя единствено ще бъда променен.
В душата си не искам Аз да трупам врагове, ...
Не знам
Не знам защо се чувстваме обрани?
Сълзите плахо все напират в нашите очи.
Над нас кръжат огладнели черни врани,
всеки с душата си мълчи, мълчи. ...
То често мисли в главата ми напират ,
за моите несбъднати в живота ми мечти.
Ден и нощ, повярвайте, не спират,
всичко, всичко в душата се върти.
Кой казва за мечти че няма време? ...
Дълбоко в нас на топло се е свила,
дълбае ни душите като дървояд.
Сърцата за любов е вкаменила,
от всякъде ни дебне гладен лешояд.
Замрели! Не можем се отърси, ...
Едва ли някой болката ми ще почувства,
трудно, трудно ще влезне в моята душа.
Сърцето в тоз живот единствено ще ме напътства,
дори Аз често, често да греша.
Нека да говорят често зад гърба ми. ...
Пътеки, кръстопътища, накъде да тръгна?
Бурни ветрове ме удрят право във гърба.
Не мога Аз на силата им да отвърна,
вървя изправен, понесен от своята съдба.
Ще срещам, знам, Аз хиляди препятствия, ...
Не знам, не знам какво сънувах?
С очите си видях Аз хиляди неща.
Не разбрах дори за кой бленувах?
Гласът го нямаше не можех да крещя.
Не знам? Няма и да го разбера. ...
Отиде си болката! Вярвай не лъжа.
Присъстваше често в душата ми тя.
Сърцето и него не успях да го вържа,
волно с него и сега си летя.
Отиде си! Зная и няма сълзи, ...
Нашето сребро
Вървя с омачканите дрехи втора употреба,
за нови все не стигат ми пари.
От страни едва ли някой в мен ще се загледа,
дори да гледа. Питам се какво ли ще ми навреди? ...
Препълнен днес оказва се живота,
на мен, на хората с техните съдби.
В края на деня когато броя оборота,
нужно ли е нервите човек да си хаби?
То всичко толкова жестоко е обрасло, ...
Не искам да познавам хора дето се преструват,
приятели, роднини, онези с мръсните души.
На чужди мисли сърцето и душата не ще робуват,
това което съм изграждал твореца може да руши.
В собствен свят повярвай не живея, ...
Днес тръгнах по изгубена пътека,
къде ще стигна? където тя ме поведе.
Аз знам съдбата на всеки не е лека,
Сърце, душа по нея ме зове.
С пресипнал глас ехото по нея едвам се чуе, ...
Започнах Аз пореден кръг от орбитата на живота,
с бавна крачка ще вървя по неговият път.
Носих, ще нося Аз до край в душата си хомота,
с любов, сърце от Господ дадената плът.
През погледа ми лъкатушат цветове и багри, ...
Родих се аз нощес, не беше толкова отдавна,
в студ и сняг. Както беше днес.
Вървях пътеката тя бе толкоз славна,
сърцето си доведох аз на тоз адрес.
Денят, той името ми е подсказал, ...
Ще викаш може би? Но няма да те чуя,
ще чуеш ехото на твоя звук.
В твоята душа все някога дано нахлуя,
завърнал се под бащиния си капчук.
Ще викаш знам, вече аз не мога да говоря, ...
Когато си тръгнеш
Когато си тръгнеш назад не поглеждай,
каквото било е спомен пази.
Дори и в мислите недей ме прегръщай,
много съм чувал не искам лъжи. ...
Ще скъсам лист от календара на стената,
приятели ще търся ровейки в старият тефтер.
В албума Аз ще гледам дълго в нас децата,
сърцето трепва за отишлият си от този свят авер.
Ще търся Аз игрите, нощите безсънни, ...
Не ще да страда
Вчера разхoдих се в гората,
любувах се на красотата хей така.
Какво по хубаво да си в контакт със земята,
душата любов от нея ми всмука. ...
Благодаря на всички
От днес започна поредната година,
от днес ден след ден живота съм броил.
Навярно някой още наричат ме гадина,
за много хора може би останах мил. ...
Последен ден, да правя равносметка?
нима е нужна не топли моето сърце.
Обличам аз отново старата жилетка,
от утре всичко пак е в моите ръце.
Годините минават някак неусетно, ...
Днес гледам хората,а те са толкоз тъжни,
избяга радостта от техните очи,
Година идва, наричаме я нова,
любовта я няма в душите ни горчи.
Днес гледам хората от кофите, ...
Не ме ли помниш? Това съм Аз като преди,
косите побелели душата малко поотрасла.
Сърцето годинките реди, реди,
пътеката назад отдавна е обрасла,
боря, боря се с всякакви беди. ...
Стаявам дъх пред празничната вечер,
да чуя онзи глас не чул го до сега.
Нима си още там на онзи глетчер,
Недей, недей. Нали това не е шега?
Стаявам дъх. Неспирно аз те чакам, ...
То сякаш не беше толкова отдавна,
Сурвачка. На рамо шарена торба.
пътеката в снега с мен бе равна,
сурваках дядовци с протъркана аба.
В джоба ще ми сложат левче, ...
Без дъх останах в самотата,
от близки, от роднини днеска съм презрян.
Нима ще трябва да оставя няма Аз устата,
с душата и сърцето търся съкровения си блян.
Ще понапиша в тефтера стихче, ...
Коварен е светът и лицемери много,
навъдиха се сякаш изведнъж.
Под път над път ги срещаш и поглеждаш строго,
кални, кални като след пороен дъжд.
Коварен е светът и сякаш няма управия, ...
От болка и тъга душата страда,
сълзи се стичат по набразденото лице.
За любовта нима ще сложиш някаква преграда?
Ще спреш ли ритъма на моето сърце?
Не страдам знам от самотата, ...
От толкова сълзи очите ме болят,
сърцето кърпи своите рани от живота.
Болките в душите ден след ден неспирно се роят,
на кой ли нося питам се хомота?
Остана мъничко любов сега в гърдите, ...
През мрака често път ще си пробивам.
Да търся Аз в него изгубената светлина.
На всичко искам в тоз живот да се любувам,
мълчаливо да преглъщам всичко в моята душа.
През мрака всичко най добре се вижда, ...
Потърси ме! Недей да заспиваш,
отдавна, отдавна говорих с теб.
Не искам от любов сега да заспиваш,
Да я превръщаш живота отново в лед.
Потърси ме! Отдавна Аз чакам да я намеря, ...
Назад ни връщат спомени на таза дата,
когато хванахме писалката с трепереща ръка.
Те нашите учители дали са чакали отплата?
По тях остана ни единствено тъга.
Лицата им ще срещам в спомените на сърцето, ...
За миг не съм напуснал нишката,
верният път показала ми в живота.
Дори дълбока често да ми е въздишката,
любовта в душата е моята банкнота.
Не мога в тоз живот да криволича, ...
Ще седна с теб приятелю кафето да споделя,
вестите да чуя днес къде вървят?
Нима отиде си и таз неделя?
А мислех си че дните ни пълзят, пълзят.
То всички завъртени от злостна шарения, ...
