Любов единствена
Защото вярата ми от троха
замеси в себе си надежда,
и ти дойде отново с есента -
на моето сърце - любов единствена.
Удави моите съмнения-терзания
с вълна гореща - твойте устни,
и звъннаха мелодии-видения
във краските на ноти влюбени.
И есента поръси ни с дъждец,
а пролети във нас разцъфнаха.
Крилата ни - букети от синчец,
безкрайното небе засиниха.
А цветен полет си е любовта.
Дори когато дълго чакахме
в мълчания и глуха тишина,
пак само в миг се преоткрихме.
Във който твойта страст гореща
кладе пожари, луднали във мен...
и любя те с вълната нежна
на обич вречена единствена за теб.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
!
