По моя калдъръм -
забравен от любови,
ти влезе като гръм
и в мене се зарови.
Ти влезе в моя дом
на тялото ми живо
и като глътка ром
преглътнах всичко сиво.
Сърцето ми взриви
с невидими куршуми.
Душата ми зави
с нечути нежни думи.
И разумът ми спря
над мене той да властва,
че гръд във гръд опря
и всичка в страст прераства.
Предадох се без бой
в минутата любовна.
И в слънчевия зной
познах любов греховна.
© Никола Апостолов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
