Jun 17, 2007, 4:09 PM

Любов.../хумор/

  Poetry
1K 0 5

Любов...

със старши асистент

/промоция 1991/

 

- Щото видех скоро

Светлана и колегата и...

в кафето... той я изпрати,

обаче тя съ върна с мене

 

- Не думай! Туй е прецедент -

въртиш любов със старши асистент...

Мър, кък си го избра, ти, Янке,

щура, мила хулиганке.

- Сийче, миличко комшийче,

моя сладка, ако беше само

аспирантче, или аситент,

то тез признават сал абсент.

 

Пък и кулеги не пуглеждам,

щот требе с лупа ги оглеждам.

Та те сополите не могат си обършат,

а аз пък искам работа да „свършат”.

 

Кулегите ми слаба са ракия,

по–хубаво е с луда щуротия.

Ут мен да знайш –

само старши асистент!

Такъв един е, як, левент.

Хипясал, но честит,

пък прошляк го раздава,

но е духовит.

Със него слагам мощен щит.

Такъв е той, опасен е чешит.

 

- Ма слушай, друго ще те питам –

що да не е главен,

професор или пък доцент.

- Я стига, той ми е  тъй славен,

и свестен, пък интелигент.

- Май пуложението стана

твърде абстинентно?

- Не, Сийче, мила, просто

старши асистентно.

 

- Ай, Светле...Лаж  и на по-дълго кафееее да седнем...

И на Ангар – поздрави.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ай, Мери...май ще има още нещо...освен кафенцето горещо.
  • Либоф с кулеги ни бивъ. С пузнати можи. Можи и дъ пущорейти. Дъ охлабити нъприженийету.

    Поздрави, Мери!!!
  • Наистина разсмиващо и добре написано, Мери, браво!
  • "Случка" с асистенти тук като разказ може да представя... Щото да може си говорим със Светлето...
    А, то и аз се сетих, Петинка! Ама късно...
    Благодаря!
  • Веселичко, и макар да не съм от тия среди - сещам се...
    Абе нека бъде яко, пък нищо, че не е професор или пък доцент!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...