Меричка (Мери Попинз)
718 2544
17.06.2007 г., 16:09 ч.

Любов.../хумор/ 

  Поезия
839 0 5

Любов...

със старши асистент

/промоция 1991/

 

- Щото видех скоро

Светлана и колегата и...

в кафето... той я изпрати,

обаче тя съ върна с мене

 

- Не думай! Туй е прецедент -

въртиш любов със старши асистент...

Мър, кък си го избра, ти, Янке,

щура, мила хулиганке.

- Сийче, миличко комшийче,

моя сладка, ако беше само

аспирантче, или аситент,

то тез признават сал абсент.

 

Пък и кулеги не пуглеждам,

щот требе с лупа ги оглеждам.

Та те сополите не могат си обършат,

а аз пък искам работа да „свършат”.

 

Кулегите ми слаба са ракия,

по–хубаво е с луда щуротия.

Ут мен да знайш –

само старши асистент!

Такъв един е, як, левент.

Хипясал, но честит,

пък прошляк го раздава,

но е духовит.

Със него слагам мощен щит.

Такъв е той, опасен е чешит.

 

- Ма слушай, друго ще те питам –

що да не е главен,

професор или пък доцент.

- Я стига, той ми е  тъй славен,

и свестен, пък интелигент.

- Май пуложението стана

твърде абстинентно?

- Не, Сийче, мила, просто

старши асистентно.

 

- Ай, Светле...Лаж  и на по-дълго кафееее да седнем...

И на Ангар – поздрави.

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ай, Мери...май ще има още нещо...освен кафенцето горещо.
  • Либоф с кулеги ни бивъ. С пузнати можи. Можи и дъ пущорейти. Дъ охлабити нъприженийету.

    Поздрави, Мери!!!
  • Наистина разсмиващо и добре написано, Мери, браво!
  • "Случка" с асистенти тук като разказ може да представя... Щото да може си говорим със Светлето...
    А, то и аз се сетих, Петинка! Ама късно...
    Благодаря!
  • Веселичко, и макар да не съм от тия среди - сещам се...
    Абе нека бъде яко, пък нищо, че не е професор или пък доцент!
Предложения
: ??:??