Любов...
със старши асистент
/промоция 1991/
- Щото видех скоро
Светлана и колегата и...
в кафето... той я изпрати,
обаче тя съ върна с мене
- Не думай! Туй е прецедент -
въртиш любов със старши асистент...
Мър, кък си го избра, ти, Янке,
щура, мила хулиганке.
- Сийче, миличко комшийче,
моя сладка, ако беше само
аспирантче, или аситент,
то тез признават сал абсент.
Пък и кулеги не пуглеждам,
щот требе с лупа ги оглеждам.
Та те сополите не могат си обършат,
а аз пък искам работа да „свършат”.
Кулегите ми слаба са ракия,
по–хубаво е с луда щуротия.
Ут мен да знайш –
само старши асистент!
Такъв един е, як, левент.
Хипясал, но честит,
пък прошляк го раздава,
но е духовит.
Със него слагам мощен щит.
Такъв е той, опасен е чешит.
- Ма слушай, друго ще те питам –
що да не е главен,
професор или пък доцент.
- Я стига, той ми е тъй славен,
и свестен, пък интелигент.
- Май пуложението стана
твърде абстинентно?
- Не, Сийче, мила, просто
старши асистентно.
- Ай, Светле...Лаж и на по-дълго кафееее да седнем...
И на Ангар – поздрави.
© Мери Попинз Все права защищены