Ръце разпервам към небето,

                              искам да потъна в него.

                              Там, в тази синева,

                              там режещата болка ще спра!

                              Там утеха ще намеря,

                              там при птиците криле ще разперя.

                              Криле вместо ръце,

                              само душа без сърце!

                             Душата ще се носи сред звездите,

                             крилати са мечтите.

                             Искам в небето да потъна,

                             там знам ще пребъда.

                            Малък дом ще си направя,

                            ще забравя тази рана.

                            Уют, любов и топлина,

                            знам, има в тази синева.

                           С поглед към небето стрелям,

                           потъвам в него...

                           Със сиви очи небето гледам,

                           любов има само дълбоко в него!