Любов ли?

Любов ли? Знам те, сричам те отдавна,

римувам те на всеки ъгъл в мил куплет,

изпращам те до вкъщи със походка бавна

и ставам с изгрева да те посрещна в пет.

Когато болна си - лекувам те със ласки,

когато плачеш - с руйно вино те теша,

но грейнеш ли - бълбука изворче от страсти,

а аз до теб в вълшебен свят лежа.

Но ти защо, любов, ме гледаш днес сурово,

къде и как, до болка ли те нараних,

не стреляй ме със погледи-олово,

сърце едничко имам, на теб го подарих!

Не се цупи любов, ех, хайде, усмихни се,

да блесне слънчице във моите очи,

виж как съм коленичил, в скута си стаих те,

бъди ми бяла пролет с цветчетата-лъчи.

Навярно тъй, любов, редиш ги чудесата -

с магия до премала, с букетче от мечти,

аз искам те красива, жар-птица под дъгата,

звездицата небесна що сладко ми шепти!