Feb 5, 2013, 7:44 PM

Любов недопита

  Poetry » Love
1K 1 0

Ти ще ме търсиш

във вечността и

ще ме чакаш в безкрайността и

ще  се питаш  ли къде сгреши?

И ще се чудиш ли

защо така боли...?

Душата ти ще е разбита

от тази любов недопита.

Може би ще си намериш

друга душа по-красива

да изпие тази любов недопита.

Но твойта душа

не ще да е сита.

Няма насита за любов недопита.

Няма пощада!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Терзиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...