Любов неизживяна
Любов неизживяна
В мен живее
споменът за любовта,
някъде в сърцето,
дар от младостта.
Вятъра гоних,
тичах без да спра.
През тръни бродих,
но живеех с любовта.
Казват, любовта
илюзия била,
но защо остави
в сърцето ми следа.
По следата тичам,
времето да спра.
Пак да се превърна
в любимата жена.
Отново да прегърна
с тръпнеща ръка,
в очите му да зърна
кафява топлина.
Любов неизживяна,
къде си ти сега?
В спомена живееш
с радост и тъга.
В мен живее
споменът за любовта,
някъде в сърцето,
дар от младостта.
Вятъра гоних,
тичах без да спра.
През тръни бродих,
но живеех с любовта.
Казват, любовта
илюзия била,
но защо остави
в сърцето ми следа.
По следата тичам,
времето да спра.
Пак да се превърна
в любимата жена.
Отново да прегърна
с тръпнеща ръка,
в очите му да зърна
кафява топлина.
Любов неизживяна,
къде си ти сега?
В спомена живееш
с радост и тъга.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Браво,страхотен стих!
