27 сент. 2007 г., 12:37
Любов неизживяна
Любов неизживяна
В мен живее
споменът за любовта,
някъде в сърцето,
дар от младостта.
Вятъра гоних,
тичах без да спра.
През тръни бродих,
но живеех с любовта.
Казват, любовта
илюзия била,
но защо остави
в сърцето ми следа.
По следата тичам,
времето да спра.
Пак да се превърна
в любимата жена.
Отново да прегърна
с тръпнеща ръка,
в очите му да зърна
кафява топлина.
Любов неизживяна,
къде си ти сега?
В спомена живееш
с радост и тъга.
В мен живее
споменът за любовта,
някъде в сърцето,
дар от младостта.
Вятъра гоних,
тичах без да спра.
През тръни бродих,
но живеех с любовта.
Казват, любовта
илюзия била,
но защо остави
в сърцето ми следа.
По следата тичам,
времето да спра.
Пак да се превърна
в любимата жена.
Отново да прегърна
с тръпнеща ръка,
в очите му да зърна
кафява топлина.
Любов неизживяна,
къде си ти сега?
В спомена живееш
с радост и тъга.
© Лилия Нейкова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Има нужда и от такива спомени, те се преплитат с мечтите.
-
Някъде четох 1 мисъл, която мн. ми хареса. Не помня къде беше, но няма значение: "Не живей със спомените от миналото, не мечтай за неизвестното бъдеще- живей с настоящето!!!"
-
Любовта не е илюзия
Браво,страхотен стих! -
Тъжно , носталгично и много хубаво.
С обич, Лилия. -
Може би в следващия живот,дано!
-
Наборче,наборче, хубаво си го написала.Хубави желания имаш и аз съм с теб.Дано!!!
-
Дано се върне тази твоя любов отново. Хубав стих. Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
