27.09.2007 г., 12:37

Любов неизживяна

Поезия

898 0 7

Любов неизживяна

В мен живее
споменът за любовта,
някъде в сърцето,
дар от младостта.

Вятъра гоних,
тичах без да спра.
През тръни бродих,
но живеех с любовта.

Казват, любовта
илюзия била,
но защо остави
в сърцето ми следа.

По следата тичам,
времето да спра.
Пак да се превърна
в любимата жена.

Отново да прегърна
с тръпнеща ръка,
в очите му да зърна
кафява топлина.

Любов неизживяна,
къде си ти сега?
В спомена живееш
с радост и тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Anita765 (Ани Монева)

Има нужда и от такива спомени, те се преплитат с мечтите.

2007-12-21T15:10:43+02:00
ria (Гергана Иванова)

Някъде четох 1 мисъл, която мн. ми хареса. Не помня къде беше, но няма значение: "Не живей със спомените от миналото, не мечтай за неизвестното бъдеще- живей с настоящето!!!"

2007-09-28T19:52:33+03:00
SneJiTo` (Снежи Бойчева)

Любовта не е илюзия Браво,страхотен стих!

2007-09-27T22:44:19+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Тъжно , носталгично и много хубаво.
С обич, Лилия.

2007-09-27T14:47:23+03:00
galjamin (Галя Минчева Димитрова)

Може би в следващия живот,дано!

2007-09-27T14:36:29+03:00