Любов ще вдъхна
Любов ще вдъхна
Едно сърце тупти в нощта,
самотно, тъжно и копнежно.
По бузата стича се бавно сълза
и пръсти изтриват я небрежно.
Едно дете лежи в студа,
жадуващо майчина ласка.
А навън тихо се сипе дъжда
и сложил е всеки безчувствена маска.
Едно момиче плаче и шепти:
"Любимият отдавна ме забрави."
Свещичка в мрака лекичко трепти,
в душата пали хиляди пожари.
Една мечта умира със съня,
тъй, както някога се е родила.
Споменът отдавна вече избледня,
но друг ще го замести с нова сила.
Живот, разбрах, напразно изживян,
не струва даже половин жълтица.
Затуй от днес без жалост и без свян
от себе си ще давам, частица по частица.
Любов от своята любов ще вдъхна
на всеки болен, беден, сляп.
Ще се раздам, дори накрая да издъхна,
така ще бъда част от всички тях.
Едно сърце тупти в нощта,
самотно, тъжно и копнежно.
По бузата стича се бавно сълза
и пръсти изтриват я небрежно.
Едно дете лежи в студа,
жадуващо майчина ласка.
А навън тихо се сипе дъжда
и сложил е всеки безчувствена маска.
Едно момиче плаче и шепти:
"Любимият отдавна ме забрави."
Свещичка в мрака лекичко трепти,
в душата пали хиляди пожари.
Една мечта умира със съня,
тъй, както някога се е родила.
Споменът отдавна вече избледня,
но друг ще го замести с нова сила.
Живот, разбрах, напразно изживян,
не струва даже половин жълтица.
Затуй от днес без жалост и без свян
от себе си ще давам, частица по частица.
Любов от своята любов ще вдъхна
на всеки болен, беден, сляп.
Ще се раздам, дори накрая да издъхна,
така ще бъда част от всички тях.
© Вероника Борисова All rights reserved.
Поздрави за прекрасния стих.