Любов в еднаквост
Пребродих пътищата в нощни доби,
нахвърлях записките помежду ни,
изписах се без многоточия и скоби,
не бяха някакви си празни думи.
Зад ъгъла на нашето различие,
по пътека с тротоари от очакване,
промихме раните си с безраличие
и болката изтече от изплакване.
Сърцата ни претупват в откровения
и в ритъма изтласкват обичта ни,
любов в еднаквост, с хиляди значения,
еднопосочни, като струйки на фонтани.
С усмивката ти спрях да се заричам,
не ми отива с теб да съм корвава,
дори и с минусите, пак си те обичам,
не съм перфектна, просто съм такава.
нахвърлях записките помежду ни,
изписах се без многоточия и скоби,
не бяха някакви си празни думи.
Зад ъгъла на нашето различие,
по пътека с тротоари от очакване,
промихме раните си с безраличие
и болката изтече от изплакване.
Сърцата ни претупват в откровения
и в ритъма изтласкват обичта ни,
любов в еднаквост, с хиляди значения,
еднопосочни, като струйки на фонтани.
С усмивката ти спрях да се заричам,
не ми отива с теб да съм корвава,
дори и с минусите, пак си те обичам,
не съм перфектна, просто съм такава.
© Елица Стоянова All rights reserved.
