Jul 27, 2011, 8:01 PM

Любов в минало време

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Прелиствах страниците на живота

и знаеш ли какво открих,

че миналото ми си има име,

замислих се и малко съжалих.

 

Не че някога ще спра да помня,

любовта ти ме беляза,

на мене ти ми беше първият,

но след малка равносметка се оказа,

 

че няма втори още появил се,

а вече минаха години,

от другите ти някак открои се,

а нараних те, моля те - прости ми.

 

Казват някои, че любовта е преходна,

но тебе аз ще те обичам вечно.

За други май оказвам се негодна -

живея в спомени за минало далечно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Момчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...