Jul 27, 2011, 8:01 PM

Любов в минало време

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Прелиствах страниците на живота

и знаеш ли какво открих,

че миналото ми си има име,

замислих се и малко съжалих.

 

Не че някога ще спра да помня,

любовта ти ме беляза,

на мене ти ми беше първият,

но след малка равносметка се оказа,

 

че няма втори още появил се,

а вече минаха години,

от другите ти някак открои се,

а нараних те, моля те - прости ми.

 

Казват някои, че любовта е преходна,

но тебе аз ще те обичам вечно.

За други май оказвам се негодна -

живея в спомени за минало далечно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Момчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...