Любовен диптих
Любовен диптих
1.
Глупости, казвам си, не е възможно
в стария кръг да се връщам.
Пак да ме грабваш, пак да ме плашиш,
полузабравено чувство.
Глупости, казвам си, не е възможно
да те оставя да властваш.
И за какво си ми ти, тревожещо,
неравновесно тайнство?
Мога без тебе, дяволска напаст,
дето ме теглиш към себе си.
Вземай си всичките тънки илюзии
и да те няма в сърцето ми!
Глупости, казвам си! Стига коварства!
Умна съм. И… без изкушения!
Само че погледът, дето ме парна,
още го помня. У мене е!
2.
Хайде да бъдем разумни, искаш ли?
И не слагай ръка върху моята.
С тия зелените, огнени искрици,
дето светлеят в погледа,
искаш да сейнеш луди измислици
и да запалиш огън.
Хайде да бъдем разумни, искаш ли?
Аз не се правя на строга.
Нито си пазя душата от призраци.
Ала съм бъркала в огън...
Знаеш, нали, че не се оздравява –
нищо е полузабравата.
Белези имаме с тебе и двама –
само не си признаваме.
Пак ли илюзии? Баста. На всичките!
Искаш да бъда твоя?
Хайде да бъдем разумни, искаш ли?
И не слагай ръка върху моята.
© Татяна Любенова All rights reserved.
