24.09.2009 г., 12:50 ч.

Любовен диптих 

  Поезия » Любовна
932 0 9

Любовен диптих

 

1.

Глупости, казвам си, не е възможно

в стария кръг да се връщам.

Пак да ме грабваш, пак да ме плашиш,

полузабравено чувство.

Глупости, казвам си, не е възможно

да те оставя да властваш.

И за какво си ми ти, тревожещо,

неравновесно тайнство?

Мога без тебе, дяволска напаст,

дето ме теглиш към себе си.

Вземай си всичките тънки илюзии

и да те няма в сърцето ми!

Глупости, казвам си! Стига коварства!

Умна съм. И… без изкушения!

Само че погледът, дето ме парна,

още го помня. У мене е!

 

2.

Хайде да бъдем разумни, искаш ли?

И не слагай ръка върху моята.

С тия зелените, огнени искрици,

дето светлеят в погледа,

искаш да сейнеш луди измислици

и да запалиш огън.

Хайде да бъдем разумни, искаш ли?

Аз не се правя на строга.

Нито си пазя душата от призраци.

Ала съм бъркала в огън...

Знаеш, нали, че не се оздравява –

нищо е полузабравата.

Белези имаме с тебе и двама –

само не си признаваме.

Пак ли илюзии? Баста. На всичките!

Искаш да бъда твоя?

Хайде да бъдем разумни, искаш ли?

И не слагай ръка върху моята.

 

 

 

 

 

© Татяна Любенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??