Беше нощ прекрасна
когато теб видях,
дълбока рана в мен зарасна,
любовна песен пак запях.
Прегръдката на твоите ръце
изпраща ме на „седмото небе”.
Усмивка грейва на моето лице,
любовта ти топли моето сърце.
Чаках те дълго, любими!
Къде си бил, кажи ми?
Прегръщай ме дълго и ми шепни,
колко много ме обичаш ти!
© Наталия Благоева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
