Беше нощ прекрасна
когато теб видях,
дълбока рана в мен зарасна,
любовна песен пак запях.
Прегръдката на твоите ръце
изпраща ме на „седмото небе”.
Усмивка грейва на моето лице,
любовта ти топли моето сърце.
Чаках те дълго, любими!
Къде си бил, кажи ми?
Прегръщай ме дълго и ми шепни,
колко много ме обичаш ти!
© Наталия Благоева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
