Любовното мънисто
В онези дни, когато
ти идваше на среща,
аз бях с душа богата
и със сърце горещо.
Днес с тебе си мечтаем,
надежда търсим още:
ей тъй, да поиграем
на криеница нощем.
Щом, радостен, открия
лика ти светлолунен
телата ни в стихия
ще почнат танц безумен.
С целувки ще покрия
бедрата – бели мрени;
ще впия в твойта шия
тез устни зажаднели.
С лъча прониквам лунен
и правя те щастлива.
Без дъх съм и бездумен
косите ти ме скриват.
И както и да крия
туй чувство, толкоз чисто,
като гердан на шия
любовното мънисто
проблясва пред очите
и свети с твойто име.
О, има дни честити
дори след дълга зима!
© Иван Христов All rights reserved.
