rudin (Иван Христов)
858 1444
11.08.2011 г., 2:24 ч.

Любовното мънисто 

  Поезия » Любовна
750 0 13

 

В онези дни, когато

ти идваше на среща,

аз бях с душа богата

и със сърце горещо.

 

Днес с тебе си мечтаем,

надежда търсим още:

ей тъй, да поиграем

на криеница нощем.

 

Щом, радостен, открия

лика ти светлолунен

телата ни в стихия

ще почнат танц безумен.

 

С целувки ще покрия

бедрата – бели мрени;

ще впия в твойта шия

тез устни зажаднели.

 

С лъча прониквам лунен

и правя те щастлива.

Без дъх съм и бездумен

косите ти ме скриват.

 

И както и да крия

туй чувство, толкоз чисто,

като гердан на шия

любовното мънисто

 

проблясва пред очите

и свети с твойто име.

О, има дни честити

дори след дълга зима!

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??