Feb 23, 2010, 10:49 AM

Любовта

1K 0 0

Любовта, велика и единствена,
веднъж в живота се случва.
Мислим си, че е измислена,
докато на вратата ни не почука.
Химични реакции протичат,
поставените маски като боя се стичат.
Страстите бушуват,
хормоните лудуват...
И в миг без усет изричаме
думите най-съкровени: "Обичам те!"
И всичко става цветно,
като картина с акварели,
светът изглежда чудесно,
към безграничното щастие път сме поели...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...