Feb 6, 2010, 10:07 AM

Любовта

  Poetry » Love
933 0 2

/ по Людмила Ларкина /

 

Любовта, Търпеливата, обида не носи...

Любовта, Милосърдната, от себе си дава...

Любовта не завижда. Любовта не е просяк.

Не се превъзнася. Твоето не унижава...

 

Любовта не е горда с важни успехи.

Любовта не безчинства в името на победата.

Тя не се дразни току-тъй и от всеки.

Любовта не мрази, не е черногледа.

 

Любовта прикрива твоите недостатъци.

Тя вярва на всичко, което И казваш.

Прощава ти грешките с всичките им придатъци.

Светлина ти дарява, дори да я дразниш.

 

Любовта не осъжда. Не тежи на сърцето.

От радостни истини цъфти като в рай.

Любовта - Саможертва е там и където

трепти слабостта на тежкия пай...

 

Любовта се надява на най-добрите минути.

Любовта очаква, ликува и пее.

Тя вярва, че винаги нужен си, чут си.

Любовта - тя е всичко, което се сее...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сънувах, че някога/много отдавна/
    бил Дяволът с кръв и със плът.
    Душата си щедро на други раздавал
    и сторвал на мравката път.
    Презирал парите, раздал си имота
    на други, по-бедни души
    и слагал хранилки за горски животни,
    лекувал ранени сърни...
    На бледен аскет благонравен приличал.
    Сърцето му - истински дар!
    Подавал си всяка страна за плесница,
    умирал си той за шамар...
    Веднъж, уморен от последното дело,
    белязано с честност и с жар,
    той спрял в порутено мъничко село
    и влязъл във селския бар.
    Във бара, разбира се, имало само
    пет-шест леконравни жени,
    два-трима разбойника, леко пияни,
    дузина велможи с пари...
    Огледал се Дяволът, кимнал сърдечно
    и седнал на бара от чам.
    Поискал си чаша вода, най-човешки,
    и пийнал от нея без срам.
    Понеже изглеждал щастлив и доволен
    на фона на грозната нощ,
    една проститутка любезно помолила
    да бъде със нея за грош...
    "Аз нямам грошове. Душа имам само -
    голяма и гола душа"-
    отвърнал И Дяволът благо през рамо...
    Хем благо, хем с малко тъга...
    "Раздавам се щедро - на всички, навсякъде,
    а после се чувствам богат.
    Е, нищо че ходя със кръпки по лактите!
    Обича ме целият свят!
    А ти, малка скитнице, тъжна изглеждаш!
    Защо се продаваш така?"...
    Погледнала тя , изпод тънките вежди,
    отвърнала: "-Нямам душа!"
    ---
    И Дяволът млъкнал...
    Шумно преглътнал поредната глътка вода,
    излязъл след туй, но се върнал от пътя
    и тихо И казал: "- Ела!"
    - - -
    Събудих се... Стана ми много студено...
    Е тъжно... Какъв странен сън!
    Живее ли мъничко дяволче в мене?!?
    Кикоти се вятърът вън...

    Не зная от кого е, но мисля че е подходящо като отговор...
    Благодаря ви!
    Зем.
  • Подравления, Зем!

    П.П.Ориентирай се към по-едър шрифт!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...