Любовта
/ по Людмила Ларкина /
Любовта, Търпеливата, обида не носи...
Любовта, Милосърдната, от себе си дава...
Любовта не завижда. Любовта не е просяк.
Не се превъзнася. Твоето не унижава...
Любовта не е горда с важни успехи.
Любовта не безчинства в името на победата.
Тя не се дразни току-тъй и от всеки.
Любовта не мрази, не е черногледа.
Любовта прикрива твоите недостатъци.
Тя вярва на всичко, което И казваш.
Прощава ти грешките с всичките им придатъци.
Светлина ти дарява, дори да я дразниш.
Любовта не осъжда. Не тежи на сърцето.
От радостни истини цъфти като в рай.
Любовта - Саможертва е там и където
трепти слабостта на тежкия пай...
Любовта се надява на най-добрите минути.
Любовта очаква, ликува и пее.
Тя вярва, че винаги нужен си, чут си.
Любовта - тя е всичко, което се сее...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Подравления, Зем!
П.П.Ориентирай се към по-едър шрифт!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
бил Дяволът с кръв и със плът.
Душата си щедро на други раздавал
и сторвал на мравката път.
Презирал парите, раздал си имота
на други, по-бедни души
и слагал хранилки за горски животни,
лекувал ранени сърни...
На бледен аскет благонравен приличал.
Сърцето му - истински дар!
Подавал си всяка страна за плесница,
умирал си той за шамар...
Веднъж, уморен от последното дело,
белязано с честност и с жар,
той спрял в порутено мъничко село
и влязъл във селския бар.
Във бара, разбира се, имало само
пет-шест леконравни жени,
два-трима разбойника, леко пияни,
дузина велможи с пари...
Огледал се Дяволът, кимнал сърдечно
и седнал на бара от чам.
Поискал си чаша вода, най-човешки,
и пийнал от нея без срам.
Понеже изглеждал щастлив и доволен
на фона на грозната нощ,
една проститутка любезно помолила
да бъде със нея за грош...
"Аз нямам грошове. Душа имам само -
голяма и гола душа"-
отвърнал И Дяволът благо през рамо...
Хем благо, хем с малко тъга...
"Раздавам се щедро - на всички, навсякъде,
а после се чувствам богат.
Е, нищо че ходя със кръпки по лактите!
Обича ме целият свят!
А ти, малка скитнице, тъжна изглеждаш!
Защо се продаваш така?"...
Погледнала тя , изпод тънките вежди,
отвърнала: "-Нямам душа!"
---
И Дяволът млъкнал...
Шумно преглътнал поредната глътка вода,
излязъл след туй, но се върнал от пътя
и тихо И казал: "- Ела!"
- - -
Събудих се... Стана ми много студено...
Е тъжно... Какъв странен сън!
Живее ли мъничко дяволче в мене?!?
Кикоти се вятърът вън...
Не зная от кого е, но мисля че е подходящо като отговор...
Благодаря ви!
Зем.