Любовта е бойно изпитание,

южен вятър гонещ се в степта,
биполярна депресивна мания,
остър нож, забиваш се в гръдта,
всемогъща неразумна фея,
тя променя всичко в тоя свят,
а пък после нагло ни се смее -  

егоистка - прави рая в ад,  

естеството и е непонятно,
дали е просто хормонален шок,
или духовна близост в необята,
на който изпитателният срок,
се изчислява с много неизвестни,
тя няма утвърдени правила,
в началото наивна и чудесна,
"единствена", природна и добра,
но щом изчезне чистотата
от чувствата изпадаме от рая,
тогава си отива красотата
от връзката, настъпва често края,  


но напук на логиката зла,
естествено си има изключения,
щом настъпи тихо есента,
от нея черпим мъдро примирение,  

когато не умеем да желаем,
отново се завръща чистотата,
единствено със нея ще познаем,
туй що отхвърля в нази суетата,
обичта тогава не е клада  

и не изгаря, ала кротко тлее,
мирът унищожава вси прегради, 
а споделеността в сърцата грее.  

споделеност всеотдайна, кротка,
мисъл, или грижа неподправна,
истинско съкровище-находка,
сигурност в реалността безнравна,
ъгълче, в което подслонена,
личността от гибел се спасява.  

Любовта във цялата вселена
не е създадена да наранява.