26.12.2023 г., 17:24

Любовта е...

775 0 2

 Любовта е бойно изпитание,

южен вятър гонещ се в степта,
биполярна депресивна мания,
остър нож, забиваш се в гръдта,
всемогъща неразумна фея,
тя променя всичко в тоя свят,
а пък после нагло ни се смее -  

егоистка - прави рая в ад,  

естеството и е непонятно,
дали е просто хормонален шок,
или духовна близост в необята,
на който изпитателният срок,
се изчислява с много неизвестни,
тя няма утвърдени правила,
в началото наивна и чудесна,
"единствена", природна и добра,
но щом изчезне чистотата
от чувствата изпадаме от рая,
тогава си отива красотата
от връзката, настъпва често края,  


но напук на логиката зла,
естествено си има изключения,
щом настъпи тихо есента,
от нея черпим мъдро примирение,  

когато не умеем да желаем,
отново се завръща чистотата,
единствено със нея ще познаем,
туй що отхвърля в нази суетата,
обичта тогава не е клада  

и не изгаря, ала кротко тлее,
мирът унищожава вси прегради, 
а споделеността в сърцата грее.  

споделеност всеотдайна, кротка,
мисъл, или грижа неподправна,
истинско съкровище-находка,
сигурност в реалността безнравна,
ъгълче, в което подслонена,
личността от гибел се спасява.  

Любовта във цялата вселена
не е създадена да наранява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

33 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...