Как можем да върнем времето назад,
към онези дни на полуобичане?
Kак да наречем чувствата с други имена
и на целувките да сложим етикети,
щом всичко е било привличане...
и лъжем себе си с надежди за
споделяне,
а с теб не можем дори да
бъдем истински...

Търсим пътя, а намираме пътеки...
И се преструваме,
оглозгали до кръв мечтите си,
останали без капчица наивност...
във сърцето.
Мъртви ли сме,
щом не чувстваме душите си?
Как да върнем времето със миг,
миг преди да се превърнем
във стръвници,
късащи по малко от надеждата...

Мъртви ли сме,
щом не чувстваме с теб
нищо,
дори, когато сякаш с нож се режем
и в битки яростни,
когато се раняваме?
С теб сме просто двама скитници,
които се обричат в недолюбване,
а любов дори не заслужават.

Обичта е само за добрите...
Ние с тебе само се залъгваме...