Jan 13, 2021, 5:11 PM
Любовта е синя
Момчето,
което говори с очите ми,
познава сенките им тревожни,
дали ги затварям,
за да заспивам,
дали съм сънувала
невъзможното...
Момчето,
което говори с ръцете ми
ги е спасило
от пълно измръзване.
Разчело е линиите им,
предрекло е,
което ще бъде...
Момчето,
което говори невидимо
с всичките мои тайни желания,
ги е сбъднало преди
да го стигна...
И е единственото ми
безсъзнание.
Благодаря ви, приятели за волните и неволни прочити на моите чувства и състояния.
Вие бяхте прекрасна публика.
Това е последният стих, който тук ще оставя.
Пожелавам ви поезията ви винаги да се задъхва от истина!
© Райна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодарим за красотата, която сътвори!
-
Остани, защото е хубаво, когато си тук
-
Не! Не спирай...
-
Защо, Райна? Обиди ли те някой? Виж колко приятели имаш тук!
-
Надявам се да е временна емоция! Обичам да те чета.Ако не си тук ,а някъде другаде, ще се радвам да оставиш линк, за да знам къде да те чета.Поздрав!
-
Но какво се случва??? Защо, Рени? ❤️
-
Прекрасен стих, със сигурност няма да е последен, просто ще лишиш нас от удоволствието да четем поезията ти. Игнорирай този, който се изживява като анализатор на чувствата ти, блокирай го и просто остани!
-
Недей!
-
Не виждам защо автор, който пише толкова хубаво, трябва да напуска сайта. И аз отправям молба да не напускаш - остани! Но при всички случаи - пиши! Никой и нищо не може да бъде достатъчен повод творците да си отидат - те спасяват и съхраняват човещината и красотата!
-
С лична молба към теб съм Райна - да е поне предпоследният!
-
Не знам, какво се случва или случило тук, но мога да кажа, че си страхотен автор, иновативен автор, различен от всичко останало, поезията ти е вълшебна и магична, сякаш потъваш в друго измерение и реалност!
Не си струва да не пишеш и оставяш следи от вълшебството наречено Поезия!
Пиши, Райне защото си творец и автор, който е много повече от обикновеното и клишираното!
Иначе ще се загуби онзи блясък и онази частичка магия, която те държи и те кара да мечтаеш, четеш, чувстваш и потапяш, която е твоята искрица светулка Поезия! -
Подозирам какво се случва. Пепи е много права. Не го прави, не си струва! Пиши, дори и само заради мен, пиши!
-
Точно това ми е много интересно. Импулсивността. Аз също бях замислил моя профил да съществува само докато в него бъдат публикувани точно 13 творби и след това имах намерението да го унищожа. Но после разбрах, че не мога сам да си изтрия профила и сега, може би ще сложа още неща, примерно до 20 произведения. Естествено, ако срещна тук хора с които взаимно да се стимулираме в играта на творчество, мога да продължа и след това. Но при всички случаи не бих реагирал внезапно и импулсивно относно писането или не писането тук. Затова този акт ми направи силно впечатление и събуди тези въпроси в мен.
-
Ивайло, не се питай, идва един момент, когато го решаваш и никак не те интересува, дали някой ще те замести в сайта, пък после може и да съжаляваш, но днес и сега е така... А така импулсивно реагират чувствените творци
-
Добре, но от това какво следва? Какво се променя, ако публикуваш тук или не публикуваш повече? Просто ще дойдат други нови на твоето място и теб вече никой няма да те помни, че си писала нещо си. Знам, че ти няма да ми отговориш ако те попитам, но ми е интересно да разбера. Защо първо си решила да публикуваш тук, а после да не го правиш вече? Какъв е бил замисълът на всичко това? И каква беше ползата от публикуването или пък вредата налагаща да спреш? Ето това бих се зарадвал много повече да науча от теб самата, отколкото да прочета всичките ти произведения тук. Защото всички те не струват и наполовина, колкото отговорите на тези малки простички въпроси.
-
Личен избор. Но публичното споделяне на поезията вече е извън личното. Не го прави! Защо да нараняваш и изоставиш тези, които те харесват, заради други, които не те касаят и не го заслужават?
-
💙
-
Защо, Рени, защо? Недей, моля те! 💜
Беше много хубаво присъствието ти.