Jun 12, 2013, 8:43 AM

Любовта ми

  Poetry » Love
985 0 1

 

Любовта ми

 

Какво аз в стих да ти напиша?
Любов и сълзи ли да лея?
Как обичта си да опиша?
Или в песен да ти я изпея?

 

Как с думи чувства да изкажа?
Как светлината в говор да превърна?
Мога с дела да ти покажа
и с ръцете си да те обгърна!

 

Любовта струи ми от очите,
блика от цялото ми същество.
Ти си ми в сърцето и мечтите,
а обичта е моето добро!

 

С нея аз ще те обгръщам,
да светиш ярко как звезда.
С обич в слънце те превръщам,
опряло лъч във моята врата.

 

Да ме милваш и целуваш.
Да ме любиш нежно до зори.
В прегръдката ми как кротуваш!
Огънят в очите ти гори!

 

Обикнах те с цялата си същност!
По пътя аз към теб вървя.
Обожавам светлата ти външност
и стихове за теб творя.

 

До твоя бряг строя мостове,
които не искам да руша!
Не искам повече гробове
на любов във моята душа!

 

Нека таз любов ни надживее,
в живота да пребъде и в смъртта!
За нея сърцето ми копнее.
Тя е като лунен лъч в нощта!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванка Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...