Любовта ми

Какво аз в стих да ти напиша?
Любов и сълзи ли да лея?
Как обичта си да опиша?
Или в песен да ти я изпея?

Как с думи чувства да изкажа?
Как светлината в говор да превърна?
Мога с дела да ти покажа
и с ръцете си да те обгърна!

Любовта струи ми от очите,
блика от цялото ми същество.
Ти си ми в сърцето и мечтите,
а обичта е моето добро!

С нея аз ще те обгръщам,
да светиш ярко как звезда.
С обич в слънце те превръщам,
опряло лъч във моята врата.

Да ме милваш и целуваш.
Да ме любиш нежно до зори.
В прегръдката ми как кротуваш!
Огънят в очите ти гори!

Обикнах те с цялата си същност!
По пътя аз към теб вървя.
Обожавам светлата ти външност
и стихове за теб творя.

До твоя бряг строя мостове,
които не искам да руша!
Не искам повече гробове
на любов във моята душа!

Нека таз любов ни надживее,
в живота да пребъде и в смъртта!
За нея сърцето ми копнее.
Тя е като лунен лъч в нощта!