Любовта ми остави
Вземи очите ми добри
и взорът ми да изгори.
Вземи последната троха.
Лишù ме даже от стреха.
Вземи ми слънцето добро.
Вземи и другото ребро.
Вземи ръцете ми в зори -
стопи ги с огън и искри.
Вземи ми лудата глава,
нишан за мен да е това.
Краката клети ми срази
и тялото ми намрази.
И спри ме там - в далечен кът,
към теб, когато съм на път.
Разпни ме целият на кръст,
смали до болка моя ръст.
Сърцето даже ми взриви,
но любовта ми остави.
Да имам спомен за жена,
макар от тъжната страна...
© Никола Апостолов All rights reserved.
