Oct 20, 2006, 11:08 PM

Любовта ми потича към тебе

  Poetry
808 0 16

Ти отдавна ме търсиш, а аз

чаках твоите стъпки да чуя

и ето,  желаният час

ни събра  в тази наша магия.

 

Като тиха сълза,като блян,

като вятърно нежна поема

ти пристигна в душата ми цял,

цял живот съм обичала тебе

 

не с онази връхлитаща страст,

що изгаря душите без време

и от болката - зинала паст

любовта претворява във бреме.

 

Като изворна жива вода

любовта ми потича към тебе -

с един неутихващ копнеж

в твойта душа да се влее:

 

там, където, аз знам,че море

укротяваш от чувства за мене,

там, където, аз знам, векове

ще пребъдва любов окрилена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...