Oct 20, 2006, 11:08 PM

Любовта ми потича към тебе

  Poetry
804 0 16

Ти отдавна ме търсиш, а аз

чаках твоите стъпки да чуя

и ето,  желаният час

ни събра  в тази наша магия.

 

Като тиха сълза,като блян,

като вятърно нежна поема

ти пристигна в душата ми цял,

цял живот съм обичала тебе

 

не с онази връхлитаща страст,

що изгаря душите без време

и от болката - зинала паст

любовта претворява във бреме.

 

Като изворна жива вода

любовта ми потича към тебе -

с един неутихващ копнеж

в твойта душа да се влее:

 

там, където, аз знам,че море

укротяваш от чувства за мене,

там, където, аз знам, векове

ще пребъдва любов окрилена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...