Ти отдавна ме търсиш, а аз
чаках твоите стъпки да чуя
ни събра в тази наша магия.
Като тиха сълза,като блян,
като вятърно нежна поема
ти пристигна в душата ми цял,
цял живот съм обичала тебе
не с онази връхлитаща страст,
що изгаря душите без време
и от болката - зинала паст
любовта претворява във бреме.
Като изворна жива вода
любовта ми потича към тебе -
с един неутихващ копнеж
в твойта душа да се влее:
там, където, аз знам,че море
укротяваш от чувства за мене,
там, където, аз знам, векове
ще пребъдва любов окрилена.
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
Чудесен стих!!!