20.10.2006 г., 23:08

Любовта ми потича към тебе

807 0 16

Ти отдавна ме търсиш, а аз

чаках твоите стъпки да чуя

и ето,  желаният час

ни събра  в тази наша магия.

 

Като тиха сълза,като блян,

като вятърно нежна поема

ти пристигна в душата ми цял,

цял живот съм обичала тебе

 

не с онази връхлитаща страст,

що изгаря душите без време

и от болката - зинала паст

любовта претворява във бреме.

 

Като изворна жива вода

любовта ми потича към тебе -

с един неутихващ копнеж

в твойта душа да се влее:

 

там, където, аз знам,че море

укротяваш от чувства за мене,

там, където, аз знам, векове

ще пребъдва любов окрилена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...