Любовта не е красива отвсякъде...
Защо ли толкова пиша за любовта?
Дали защото е юни?
Или защото си я нося в кръвта,
родена сред пясъчни дюни?
Започва класически, с една искра,
преминава през куп изпитания,
за да разцъфе красива, мила, добра
и завинаги в сърцата остане.
Че кой би дръзнал, да спре любовта,
ако на прага му засмяна почука?
Тя винаги и за всеки е добре дошла,
защото прогонва самота и мъка!
Любовта е прекрасна, чаровна, обичлива,
ако гледаш нейното усмихнато лице!
Но тя е толкова грозна, че дъхът ти спира,
ако й видиш гърба, да си тръгва от теб!
© Пепа Деличева All rights reserved.
