Любовта не е война
Окован във вериги от наивност -
това е то, затворът на ума,
блуждае, моли се безспирно,
изгубил е отдавна пътя към дома...
Думите заглъхват в тишината,
болката отравя личността,
но внезапно светлина разцепва мрака -
бавно се разсейва и последната мъгла...
Като че ли всичко става ясно -
хората, лъжите, та дори и завистта,
пита се отчаян що за място -
уж свободен вече, а намира пустота!
И болезнено сърцето му забива...
Нима откраднали са любовта?!
В отмъщението спасение намира -
отвръща на тъгата с тъга!
И спечелил с враговете и последната си битка,
оставайки към тях с безчувствена душа,
чува как сърцето на победата откликва:
"Ти загуби, любовта не е война!"
П.С: Това стихотворение е написано по книгата на Александър Дюма - "Граф Монте Кристо"
© Десислава Танева All rights reserved.
