Feb 13, 2008, 3:52 PM

Любовта не е война 

  Poetry » Other
777 0 3
Окован във вериги от наивност -
това е то, затворът на ума,
блуждае, моли се безспирно,
изгубил е отдавна пътя към дома...

Думите заглъхват в тишината,
болката отравя личността,
но внезапно светлина разцепва мрака -
бавно се разсейва и последната мъгла...

Като че ли всичко става ясно -
хората, лъжите, та дори и завистта,
пита се отчаян що за място -
уж свободен вече, а намира пустота!

И болезнено сърцето му забива...
Нима откраднали са любовта?!
В отмъщението спасение намира -
отвръща на тъгата с тъга!

И спечелил с враговете и последната си битка,

оставайки към тях с безчувствена душа,

чува как сърцето на победата откликва:
"Ти загуби, любовта не е война!"


П.С: Това стихотворение е написано по книгата на Александър Дюма - "Граф Монте Кристо"

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • На мен ми хареса и съдържанието и ритмичността... а най-големият парадокс е, че любовта Е война, макар и не такава, която се губи или печели непременно; колкото и да не ни се иска да го признаем
    Поздрави!
  • Страхотно!!!
  • Великолепно е. Аз не бих могла да го кажа по- добре-
    "И спечелил с враговете и последната си битка,
    оставяйки към тях с безчувствена душа,
    чува как сърцето на победата откликва:
    "Ти загуби, любовта не е война!"
Random works
: ??:??