Изморих се, знаеш ли, и то отдавна.
Все не се намирам между другите.
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици ...
Понякога дишам чрез думи,
понякога просто мълча.
Душата бодлива кривя във съня ми
и кротко напасвам накриво така...
Понякога думите нямат и смисъл. ...
Времето е относително понятие,
отнема ни последната минута...
Като част от древното проклятие,
да живееш като куче, по принуда...
Да броиш секундите до края, ...
Моята есен не е като тази,
рисувана дълго от слепи творци.
И не е красива, а тъжна и лази
И моли за прошка, вие, скърби...
Моята есен прилича на буря, ...
Понякога си спомням, че съм те обичала,
най-хубавите стихове се пишат за един.
И кратък миг, живот на постоянно тичане
след тъжни сенки, преобърнати мечти...
Понякога си мисля, че ще заживея ...
Изморих се, знаеш ли, и то отдавна,
все не се намирам между другите...
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици ...
И нея ще обича може би до утре,
но как ще я обича само, знам.
До кости ще прогаря, трескаво ще тръпне,
през сърцето ù ще мине ураган...
А как ще я целува... пак до утре, ...
И днес във 12 отново съм тук,
днес, след толкова много години.
И днес във 12 отново напук
без сбогом ще тръгна, прости ми...
Живееме уж врата до врата, ...
Понякога плача, но тихо в килера
точно в 12 и след полунощ.
Понякога моля, замръзвам, треперя,
понякога скитам сама посред нощ.
Понякога викам, нареждам, заставям, ...
Не се страхувам ти да ме докоснеш,
не ме боли от повечето допири,
не ме скверниш, но омагьосваш,
попиваш бавно, чак до костите...
Не се страхувам пак да те попитам ...
Не летя, когато над мене няма небе,
не разпервам криле с вятъра да бягам,
не блестя със звездите наред,
с очи благословия не давам.
Не плача, когато навън пак вали, ...
Ти си като сянка, която все скрива
лъчите на слънцето, сутрин щом стана.
Покрива небето… за кратко застила
като коричка, зараснала рана…
Денят е спокоен и може би светъл - ...
Не мога да повярвам, че си е отишла,
oставила ме пак сама.
Прибрала даже болката предишна,
не оставила бележчица една.
Не мога да повярвам, че я няма, ...
Ако тя си отиде, ще тръгна и аз
привечер, когато луната изгрява.
За сбогом, последно, за кратко, за час
съдбата своя там ще оставя…
За ръце ще се хванем по пътя нелек ...
И поезията със тебе си отива
от мига, когато не понечих да те спра.
Реалността остава все тъй сива,
безръка, безнадеждна и сама...
А аз се рея там в небитието ...
Обичам да бягам волно със вятъра,
да рисувам миражи, да събирам цветя,
после отлитам бързо нанякъде -
в неизвестна посока, просто така...
Обичам да гледам вечер и залеза, ...
Очите, те всъщност много издават,
когато се вгледаш без капчица страх…
Пламтящи, студени, тия, дето прощават,
зелени, кафяви, с намек за грях…
Очите говорят, когато не питаш, ...
"Пази сърцето си, аз свойто не опазих.
Превърнах себе си в това, което мразех"
Остава ми капка душа
и после изтича в канала...
Преди да изплача на глас ...
С години създавах мечтания мъж,
дялках усърдно с безброй стърготини
и разказвах за него на теб неведнъж,
а ти ме изслушваше, без да попиташ дори,
дали е възможно да вдъхна душа, ...
"Честност" днес е дума непозната -
все аванта, мамят на версия...
С честност пробваш ли - затръшват ти вратата,
извъртиш ли ги веднага - успеха на тепсия!
И да блъскаш яко, твърдо, упорито, ...
