Любовта ще спаси света!
Ето ме сега... в есента на моя живот аз сещам се за теб...
някак красиво беше това между нас...
Търсих и вървях...
Падах и вървях...
Ставах и вървях...
Смях се и вървях...
Но все ми липсваше Ти...
През всичките тези години винаги беше Ти...
И още си Ти...
и навеки ще си Ти...
Ще отнеса красотата на нашата Любов на Смъртта...
Нека веднъж завинаги да се стопи от силата на Любовта...
Нека и тя веднъж да се изпепели...
и да се влачи цяла в кърви и окови...
Тогава нейде в съня ми...
аз ще дойда при теб и ще те целуна,
а Тя ще се възроди като феникс от пепелта
и от олицетворение на Злото,
тя ще се превърне в небесен Ангел...
Склонила глава пред нашата Любов, Любими!
Тя ще я признае и феичките ще ù върнат сърцето...
Така до края Доброто ще възтържесвтува!
Любовта... Тя ще спаси света!
А защо не точно Нашата?
© Мария Томова All rights reserved.
