Любовта си отиде от моя живот.
И сърцето остана сираче.
Сви се, сгърчи се и посивя
и самотно не спира да плаче.
Всеки ден е от предните все по-мъглив,
все по-слабо слънцето грее,
все по-студено е в мойта душа,
все по-тъжно птичките пеят.
Почвам да мисля, че старостта
тропа с пръсти по моята порта.
Но не искам, не искам още сега
да ù отворя и да я пусна.
Искам, Боже, до края на своя живот
да бъда във някого влюбена,
да изгарям от обич, да пламтя, да трептя,
без ЛЮБОВ е безсмислен животът ми.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.