Dec 16, 2012, 5:12 PM

Люляк лилав

  Poetry » Other
741 0 1

Люляк има в стаята.

Лилав люляк -

в стъклена

прозрачна,

релефна ваза.

 

Мирис на люляк.

Лилав.

За радост ми нашепва

- нова и вечна,

блестяща като слънчевите

отблясъци на стъклото:,

и с мъдростта на лилавия цвят,

с престижа на лилавия люляк уханен.

 

4.05.1991г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...