Мадона и аз
Не съм Мадона. Вчера го разбрах.
Мъжът ми каза ми го много ясно,
когато рано вкъщи се прибрах...
със секретарката му хванах го натясно.
„Е, случва се...” ми заусуква той,
докато търсеше си панталона,
„за съжаление, не си от сой...
и никак не приличаш на Мадона.”
„Така си е...” - сърцето ми се сви
като наритано, като сираче...
Но много бързо сълзите изтрих,
че няма смисъл тука да се плаче.
Карминено бельо си купих аз
и изрусих се. Стайлинг много моден.
При козметичка си запазих час,
на фитнес тръгнах всеки ден свободен.
Поканих си колегата у нас.
На 30 бе – красив и атлетичен.
Избрала бях нарочно нощен час
и съблазних го... с порив неприличен.
Мъжът ми ни завари. С поглед див
крещеше: „Ще те хвърля през балкона!!”
Не вярвах, че е толкова ревнив...
„Почакай, скъпи, вече съм Мадона,
а този тук е истински Брат Пит...
Съветвам те: Не си търси белята!
(Сияех, че накрая бяхме квит.)
Мълчи! И си пази поне... рогата!”
© Нина Чилиянска All rights reserved.
