Магарешки неволи
Силен рев изригна, огласи полето.
Где когото стигна, спря се, общо взето.
Марко беше гневен на една кобила,
че без да му мисли муле му родила.
А той, личност важна, със куп опоненти,
погледа си вперил бе във парламента.
Ала с таз издънка - дете незаконно,
появи се спънка за вота му скромен.
Как сега на воля свойте магарии
би могъл да върши и да ги покрие?
Да беше изчакала тя имунитета,
щеше да преглътне, и да му олекне.
© Пенка Войнова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
