Mar 11, 2012, 4:30 PM

Магии

  Poetry » Love
818 0 12

Толкова време  не си ми казвал,

че ме обичаш.

Крия магии в женската пазва

и ги наричам.

Дано те стигне първата люта

моя магия:

Нощем в главата ти с мисъл нечута

аз да се се скрия.

Денем обсебен от мен да бъдеш,

да нямаш мира.

Дето да седнеш, дето да стъпиш,

мен да намираш.

После ще пратя втората моя

женска магия:

Да ти открадна ума, покоя,

да те опия.

Да ме сънуваш, да ме жадуваш -

насън, наяве.

За мен да вехнеш, да боледуваш,

да нямаш здраве.

Трета, последна и най-коварна

черна прокоба:

да ти пристана:  вярна-невярна...

Твоя до гроба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е ве-ли-ко-леп-но. Поздрав и риспект.
  • много хубаво стихотворение...
    прекрасно написано...
    поздравявам те..
  • Удоволствие е да прочета , Нинче!Поздравления!
  • Българско е! Интересно е! Мелодично е! И... ми хареса!
  • Още една крачка напред и нагоре - метафорите и асоциациите, което пораждат, засягат не само езика, а и самата сфера на художественото мислене, образите носят белега на баладичното, приказното, но са динамични и драматични в основата си. Добро стихотворение, защитена авторова позиция. Поздравления!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...