Mar 11, 2012, 4:30 PM

Магии

  Poetry » Love
817 0 12

Толкова време  не си ми казвал,

че ме обичаш.

Крия магии в женската пазва

и ги наричам.

Дано те стигне първата люта

моя магия:

Нощем в главата ти с мисъл нечута

аз да се се скрия.

Денем обсебен от мен да бъдеш,

да нямаш мира.

Дето да седнеш, дето да стъпиш,

мен да намираш.

После ще пратя втората моя

женска магия:

Да ти открадна ума, покоя,

да те опия.

Да ме сънуваш, да ме жадуваш -

насън, наяве.

За мен да вехнеш, да боледуваш,

да нямаш здраве.

Трета, последна и най-коварна

черна прокоба:

да ти пристана:  вярна-невярна...

Твоя до гроба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това е ве-ли-ко-леп-но. Поздрав и риспект.
  • много хубаво стихотворение...
    прекрасно написано...
    поздравявам те..
  • Удоволствие е да прочета , Нинче!Поздравления!
  • Българско е! Интересно е! Мелодично е! И... ми хареса!
  • Още една крачка напред и нагоре - метафорите и асоциациите, което пораждат, засягат не само езика, а и самата сфера на художественото мислене, образите носят белега на баладичното, приказното, но са динамични и драматични в основата си. Добро стихотворение, защитена авторова позиция. Поздравления!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...